Цветен мъж, сам в църква, е завладян от гледката на масивен черен член. Той не може да устои на желанието да го поклони, галейки го с благоговение. Ръката му се движи нагоре-надолу, наслаждавайки се на всеки момент с този голям черен член.
В светилището на църква цветнокож разкрива колосален абаносов ствол, паметник на мъжествеността си. Олтарът става негова сцена, амвонът негов пиедестал. Той не проповядва тук проповеди, а поклонението на страховития си член. Ръцете му опитно галят обиколката, устните дразнят главичката, създавайки опияняващ ритъм, който отеква през празните пейки. Самостоятелното му изпълнение е завещание на предаността му, почит към силата и чара на впечатляващия му дар. Всяко движение е химн, всяко движение е молитва, всеки пъшка хвала. Гледката на ръката му, движеща се нагоре-надолу по дължината на масивния ствол е зрелище, което би накарало дори най-свято от мъжете да се изчерви. Това не е просто мъж, който се задоволява, а празник на красотата и силата на черния му пенис, по-ясен на езика на плътските му желания, на карнала.